УГАНДА и РУАНДА – перлите на Африка, обиколна програма, група с водач на български език

Излитане в 15:45 часа от летище София с редовен полет на Turkish Airlines през Истанбул.

Кацане в Ентебе в 04:25 часа. Посрещане от местен екскурзовод. Трансфер до Кампала за настаняване в района Мутунго, който щедро предлага прекрасна панорама към езерото Виктория. Ще имаме възможност да си починем, а след обяда ще се насочим към недалечния залив Мабамба, за де срещнем с един рядък представител на дивата природа. Блатото Мабамба в Ентебе, с площ от 16 500 хктара, е рай за любителите на птици, известно като едно от най-добрите места в Уганда за наблюдаване нa китоглавата чапла. Това е емблематичен вид дългокрака блатна птица, с произход Централна и Източна Африка. Отличителният ѝ външен вид с клюн, който прилича на огромна обувка или холандско дървено сабо, я прави търсен обект за фотографите на дивата природа. Заради размерите си (достига височина до 1,5 метра и размах на крилете 2,5 метра), китоглавата чапла е наистина забележително създание. Според BirdLife International в дивата природа са останали само 3300-5300 зрели птици. Вписани като уязвими в Червения списък на Международния съюз за опазване на природата, броят им намалява поради бавния им начин за размножаване и незаконната търговия с домашни любимци, която е насочена към пилетата и яйцата на птиците. Блатото Мабамба e от изключително международно значение, защото е дом на около 190 000 птици. Тук се срещат силно застрашените от изчезване в световен мащаб синя лястовица (38% от глобалната популация се намира в блатата), жълтоглавия гонолек и папирусов жълт копривар. Разнообразната екосистема на Мабaмба допринася още за вълнуващата среща с местните обитатели като ни представя и други животни като нилски крокодили, видри, варани, маймуни вервети и ситатунги (рядък вид антилопа, обитаваща блатисти райони, отличен плувец, която при заплаха търси спасение във водата и понякога се потапя изцяло, като само ноздрите ѝ остават над водата, за да диша). Връщане в хотела. Вечеря. Нощувка.

Закуска. Отправяме се към приюта за носорози Зива. След пристигане и формалности около визитата ни, към нас ще се присъедини водач, с който се отправяме в търсене на носорозите, за да видим тези великолепни същества отблизо. Преходът обикновено отнема около 1-2 часа и ще имате възможност да наблюдавате бели и черни носорози в естествената им среда. Частното ранчо Зива е единственото място в Уганда, където се срещат белите носорози. Всички носорози в Зива са свободни да се движат около 70 кв. км в рамките на ранчото. Затова, в търсене на носорозите из храсталака, често се налага да комбинираме прехода с кола и ходене пеша. Следва пикник обяд в рамките на ранчото. Продължаваме към Национален парк водопадите Мърчисън, известен също като Национален парк Кабалега, чиито граници опират до езерото Албърт. Популярен е с това, че на негова територия се намира един от най-мощните водопади в света, който изхвърля големи обеми вода от около 300 куб. м/сек. при много силно налягане, което кара околната среда да вибрира. Първата публикация за парка е през 1927 г. и днес това е най-големият парк в Уганда, обхващащ площ от 3840 кв. км. Пристигане в парка и настаняване. Вечеря. Нощувка.

Закуска. След закуска ще направим сутрешно сафари. Когато говорим за животни в националния парк водопадите Мърчисън, той е дом на повече от 73 вида животни, сред които са четири от „големите пет“, включително биволи, леопарди, лъвове и слонове (с изключение на носорози), тук живеят три четвърти от световната популация на жирафите на Ротшилд плюс немалка популация от тревопасни животни, включително угандийски коб (вид антилопа), всички от които могат лесно да бъдат забелязани по време на сафари. Има различни примати, живеещи в неговите зелени гори, каквато е махагоновата гора Будонго (не е обект на посещение този ден), в която има над 610 шимпанзета, в допълнение към 451 вида птици, включително 23 ендемични вида в рифтa Албертин. Разломът Албертин обхваща Големите езера в Централна Африка, простирайки се от северния край на езерото Албърт до южния край на езерото Танганайка и се простира на разстояние от 1000 км. Намира се в шест държави: Бурунди, Демократична република Конго, Руанда, Танзания, Уганда и Замбия. Разломът Албертин е зона с изключителен ендемизъм и е дом на много видове, застрашени от глобално изчезване, особено в местообитанията на планинските гори. След сафарито се връщаме в лоджа за почивка и обяд. Втората половина на деня ще посветим на водопадите Мърчисън като най-напред се отправяме към кея за нашия двучасов круиз с лодка. Ще стигнем до основата на водопада, за да видим как река Нил е притисната в тясно дефиле, преди стремглаво да се впусне на 45 м и мощно да изригне в облак от пръски, образувайки постоянна дъга и карайки природата наоколо да трепери. След края на круиза ще направим поход до върха на водопада. Изкачването започва от място, наречено скалата на сър Самуел (понякога и мястото на Бейкър). Тук именно, през 1864 г. сър Самуел Бейкър дава името на водопадите в чест на геолога Родерик Мърчисън – по онова време председател на Кралското географско дружество. Нормалното изкачване до върха на водопада отнема около 45 минути (средна натовареност) и то ще бъде съпътствано от дообогатяващи гледки. Не е изключено да видим интересни видове растения, цветни пеперуди и още диви животни. Усилията накрая ще бъдат възнаградени двойно. Защо ли? Ами защото през 1962 г. река Нил рязко увеличава обема си и тук тя се разделя на две. Така се появява сестринския водопад Ухуру. А защо е наречен така. Това е годината, когато Уганда получава своята незаивисмост от британците, а „ухуру“ на суахили означава пораснал или независим. Връщане в лоджа. Вечеря. Нощувка.

Ранна закуска. Зреждаме се с поредна доза очакване от новия ден и се отправяме към резервата Будонго. Гората Будонго се счита за най-голямата махагонова гора в Източна Африка, както и местообитание на голям брой шимпанзета (около 600). Тя представлява влажна, полу-широколистна тропическа дъждовна гора, разположена на върха на разлома Албертин. Нерядко, особено сутрин може да забележите местни обитатели да ближат сол край горските блатисти поляни. След освежителната сутрешна разходка продължаваме към Нациобален парк Кибале. Обяд по пътя. След като се настаним и отпочинем за кратко, поемаме нова доза срещи с дивия живот на Уганда. Следобяд ни предстои нова разходка във влажната зона Бигоди – един проект на Асоциацията за развитие на селските райони и околната среда на Кибале (KAFRED), който има за цел да поддържа блатистия район, за да разшири ползите от туризма за околните общности. Името Бигоди произлиза от думата „Kugodya“ на езика на хората от племето торо, която буквално означава ходене по муден и уморителен начин. Бигоди е дом на 200 вида птици и е идеално място за любителите орнитолози. Зоната е известна главно с това, че тук се намира големия син турако, а други видове птици, които можем да срещнем са папирусовия гонолек, кралския рибар, вълнистата астрилда, птицата носорог, кукувици, тъкачи и много други. Връщане в лоджа. Вечеря. Нощувка.

Закуска. Национален парк Кибале представлява тропическа гора, която е дом на доста видове диви животни, които привличат много туристи. Този национален парк е допринесъл значително за туристическата индустрия на Уганда, тъй като приютява някои застрашени видове, които привличат вниманието на пътешественика. Най-известните от тях са шимпанзетата, чиято популация е най-голяма в този парк (от общо 4950 шимпанзета в Уганда, в Кибале живеят около 1500). След закуска ние ще се отправим на поход в парка в търсене на тези симпатични примати, чиято ДНК съвпада около 90% с тази на човека. Освен тях, в парка се срещат още 12 вида примати (най-голямото разнообразие на примати в цяла Африка), част от които са черно-белия колобус, гривестия мангабей, червеноопашатата маймуна, зеления павиан, планинския гвенон, диадемения (син) гвенон, вервети и др. Освен с диви животни, Кибале може да се похвали и с разнообразна растителност, варираща от влажна вечнозелена гора (тропическа гора) до суха тропическа гора (влажна полушироколистна). В централната част на парка, около Канянчу, високата гора се състои от смес от вечнозелени и широколистни дървета, като вечнозелените видове са доминиращи. Растителността се издига до над 55 м и създава полузатворен покрив от масивни слоести дървесни корони, под чиито сенки виреят папрати, храсти, билки и широколистни треви. В парка са регистрирани 351 дървесни вида. Следва обяд, след което продължаваме към Национален парк Кралица Елизабет. Не след дълго пристигаме в най-популярния саванен парк и втори по големина в Уганда, който опира в езерата Едуард и Джордж. Настаняваме се и след кратка почивка предстои нашето първо сафари в парка. Близо 100 вида бозайници и около 600 вида птици живеят в този парк и сред тях са: големи стада хипопотами, гигантски горски свине и угандийски коби, които често се срещат на великолепния полуостров Мувея, който се гордее с красива крайбрежна локация в сенките на планината Рувензори. Освен тях ние ще търсим и антилопи, слонове, биволи, хиени, лъвове и леопарди. Вечеря. Нощувка.

Закуска. Сутринта ни предлага нов шанс за среща с местните представители на дивата природа. В парка има над 200 км добре поддържани пътеки, по част от които ще пътуваме и ние за нашето сутрешно сафари. Именно сутрешните часове са най-доброто време, когато имаме големи шансове да видим слонове, биволи, лъвове, водни кози и разнообразие от антилопи. Обяд в лоджа. Следобяд ни предстои още един спектакъл на дивата природа, поднесен ни докато ние се наслаждаваме на близо 2-часов круиз по канала Казинга – широк, 32-километров сладководен канал, който свързва езерото Едуард с по-малкия му съсед езерото Джордж. Всъщност канала се захранва от водите на потоци, идващи от планината Рувензори. Повечето от основните бозайници в Национален парк Кралица Елизабет се събират по бреговете на канала, за да се къпят, пият и хранят, което го прави чудесно място за наблюдаване на животни. Популацията на хипопотамите (1600) в парка и канала е една от трите най-големи в света. Независимо колко сте виждали другаде, ще бъдете силно изненадани от изобилието им тук. Освен хипопотами, край бреговете на канала често могат да се видят нилски крокодили, биволи, слонове, варани и много видове антилопи. Каналът Казинга привлича почти всеки вид животни, за които се сещате, когато говорим за сафари в Африка. Ако имаме късмет, може дори да забележим лъвове и леопарди, които утоляват жаждата си край канала. Освен за бозайници, каналът Казинга е едно от най-добрите места за наблюдение на птици в Уганда с над 58 вида, сред които китоглава чапла, африкански водорез, черен пчелояд, африканска пъструшка, гребенест жерав, големи и дългоопашати корморани, големи бели и розовогърби пеликани, африканска якана, щъркел марабу, щъркел с отворена клюн, седлоклюн щъркел и др. Връщане в лоджа. Вечеря. Нощувка.

Закуска. Приближаваме се към кулминацията на нашето пътуване. Преди това, обаче, предстои още едно вълнуващо преживяване. Ще посетим сектора Ишаша в южната част на парка Кралица Елизабет и ще видим нещо необичайно (поне се надяваме): лъвове, които се катерят по дърветата и прекарват голяма част от живота си, почивайки на клони високо над земята. Учените вярват, че лъвовете навсякъде могат да се катерят по клоните, но просто не са много добри в това и се нуждаят от подходящия вид дърво. По принцип лъвовете рядко се катерят и изглеждат доста нелепо при опитите си да го направят, а когато стигнат горе, следва трудното – как да слязат… Анатомично те се различават от по-малките си събратя. Например леопардите са по-добре устроени за катерене. Те са по-леки и лопатките им са пропорционално по-големи, по-плоски и по-вдлъбнати от тези на лъва. Лъвовете, от друга страна, притежават изключително мощни плешки и много, много твърд гръб, което е важно при битките с тежка плячка, като бивола. Тяхната огромна сила идва за сметка на ловкостта и вертикалната сила, която леопардът има, за да може да се покатери на дърво с уловена импала. Продължаваме по живописния път към Национален парк Бвинди. Обяд по пътя. Пристигане в парка привечер. Настаняване. Вечеря. Нощувка.

Закуска. Национален парк Бвинди (ЮНЕСКО), разположен в югозападна Уганда на ръба на Голямата рифтова долина, е смятана за гората с най-голямо видово разнообразие в Уганда (тропическата гора е на повече от 25 000 години). Районът е една от малкото големи горски площи в Източна Африка, където се срещат равнинни и планински местообитания, има гъста земна покривка от треви, увивни растения и храсти. Дом на над 120 бозайници, 345 вида птици, 200 вида пеперуди и 160 вида дървета (10 от тях се срещат само в този район в цяла Уганда), Бвинди е една от най-богатите екосистеми в Източна Африка. Той действа като важен водосборен басейн за много реки, снабдяващи с вода околния регион за нуждите на селското стопанство. В парка живее почти половината от световната популация на застрашената планинска горила, което го прави изключително ценен обект за опазване. В дивата природа са останали само около 1000 планински горили и видът е обявен за критично застрашен. Това отчасти се дължи на загуба на местообитания и бракониерство, но също така и защото имат бавна репродуктивна скорост – женските раждат едва веднъж на всеки четири години. Днес общият брой на планинските горили в парка е 459. Следва най-запомнящото се преживяване за всички, стигнали до тук. След ранна закуска ще стигнем до централата на Националния парк, където ще се срещнем с нашите водачи и след кратък инструктаж се отправяме на поход в търсене на горилите. По време на нашия преход из дъждовната гора и планинските склонове, освен опитните водачи, ще ни придружават и въоръжени рейнджъри. Преминаването през гъстата зеленина ще ни даде отговор на въпроса защо гората е наречена така – думата „Bwindi“ означава „тъмнина“. Проследяването на планинските горили може да бъде доста напрегнато с преходи от 30 минути до няколко часа с изкачване на стръмнини, но накрая ще бъдем възнаградени с преживяване за цял живот! Ще имаме възможност да бъдем на метри от тези великолепни животни и да споделим поне час от тяхното ежедневие.
По време на прехода обядът ще бъде под формата на сух пакет. Връщаме се в лоджа изморени, но пълни със спомени, които скоро няма да избледнеят. В случай, че времето позволява и имаме достатъчно сили и желание, можем да посетим селище на хората пигмеи от племето батва. В покрайнините на националния парк живеят последните останали членове на застрашеното племе (около 3000 човека), което някога е процъфтявало в района. През 30-те години на миналия век, горите в района са обявени за защитени резервати. Въпреки че този ход предотвратява по-нататъшното обезлесяване и осигурява така необходимата защита за критично застрашените горили, той почти премахва правните претенции на батва към земята, на която са живели в продължение на хилядолетия. Последният удар идва през 1991 г., когато резерватите са превърнати в национални паркове. Батва са изселени. Без никаква подкрепа или компенсация и без да има къде да отидат, за една нощ те на практика се превръщат в престъпници на собствената си земя. Принудени и заплашени със затвор, те се преместват в покрайнините на парковете. Посещението в тяхната общност е не само начин да научим повече за традиционните горски практики на тази култура на ловци и събирачи, но и начин да подкрепим хора, чийто древен начин на живот е почти напълно заличен от модернизацията. Вечеря. Нощувка.

Закуска. Днес напускаме Уганда и се отправяме към Нациолаен парк на вулканите, намиращ се в пределите на съседна Руанда. По пътя ще посетим културното селище Iby’iwacu, известно днес под името селището на пазачите на горили. Думата „iby’iwacu“ е дума на езика киняруада, която означава „съкровища на нашия дом и наследство“. Селището е една от водещите атракции в Руанда и обединява всички известни културни традиции, хора и история на страната на едно място. Посетителите могат да видят какъв е бил живота в типично африканско село – домовете, традиционните танци, облеклото, храната, билките и как са били организирани древните кралства. Туристите имат възможност да научат древни ловни умения, да опитат да тъкат кошници/рогозки, дърводелство. Освен значителните ползи, които културният център генерира за общността, той служи и като обединяващ фактор за културните/племенни групи в Руанда като тутси, хуту и батва, посредством насърчаване на чувството за единство, основано на обща споделена идеология. Много от местните представители на батва някога са били бракониери и Iby’iwacu им дава възможност да направят нещо различно – нещо, което им помага да изкарват прехраната за семействата си, като същевременно ги държи далеч от бракониерството. Следва обяд, след което продължаваме към Национален парк на вулканите. Не след дълго се настаняваме и имаме време за почивка. Вечеря. Нощувка.

Закуска. Националният парк на вулканите в Руанда граничи с другите две местообитания на планинските горили, каквито са Национален парк Вирунга в Конго на запад и Национален парк Мгахинга в Уганда на север. В границите на Националния парк на вулканите се намират 5 от 8-те вулканични планини Вирунга – някога активни, но сега изчезнали или спящи вулкани. Петте вулкана са планините Бисоке, Карисимби, Гахинга, Мухабура и Сабиньо. Обявен е за национален парк през 1925 г., което го прави най-старият национален парк в цяла Африка. Освен с планинските горили, той е благословен с изобилие от флора и други горски животни, част от които са златистите гвенони. Днес, след ранна закуска ще се впуснем в приключението, наречено проследяване на златните маймуни. Те са застрашен вид и са уникални за планините Вирунга. Паркът е дом на около 1000 златни маймуни, които обитават бамбуковите гори в ниските части на планините. Те са силно социални същества, които живеят в различни по големина групи в зависимост от надморската височина. Колкото по-високо се намират, толкова по-малобройни са групите златни маймуни. Причината за това е, че бамбукът, който е основната им храна, се среща по-рядко в по-високите части на планините. Именно навиците на златните маймуни ги правят лесни за проследяване. Веднъж попаднали на група, ще имаме възможност да прекараме около 1 час сред тях и да бъдем свидетели на обичайните им активности и да запечатаме с камерите ни тези игриви фотогенични същества. Обяд. Следобяд ще отделим среме за посещение на музея, посветен на една от най-известните личности, чийто живот е тясно свързан с Африка и изучаването на горилите. Това е Даян Фоси. Тя е американски зоолог и приматолог, която през 1967 г. пристига сама в Националния парк на вулканите в Руанда. Установява лагер между два от вулканите в парка, планирайки да проучи критично застрашените планински горили в района. Но това, което открива е един животиснки вид на ръба на оцеляване. Преброяване, проведено малко след това, установява, че са останали само 240 горили. Фоси е убита в Руанда от бракониери през 1985 г., но работата, която тя е започнала, продължава чрез Dian Fossey Gorilla Fund International. Въпреки че процесът със завръщането на горилите не е лесен, най-вече поради загуба на местообитание, организацията с нестопанска цел бележи голям успех. По онова време горилите буквално са заседнали на върха на един от вулканите, заобиколени от море от хора, което е голям натиск върху тях и върху района, в който живеят.
Човешките болести са друга заплаха за горилите, както и капаните, поставени да улавят други диви животни. Бракониерите са най-големият враг на Даян Фоси и тя яростно се бори срещу тях и техните методи за лов на тези нежни гиганти. За да защити горилите, организацията използва холистичен подход. Фондът Фоси работи с рейнджърите на парка, за да осигури защита. В днешно време фондът пренася своя модел в Конго, където горилите в източната низина са унищожени чрез лов и бракониерство. До гроба на Даяна Фоси (не е обект на посещение) са погребани и няколко от любимите ѝ горили, вкл. горилата Диджит, след чиято смърт Даян основава фонд за защита на горилите, наречен Горилата Диджит, чиято основна цел е да събира средства за защитата и опазването на тези нежни гиганти. Вечеря. Нощувка.
*Възможност за изкачване на вулкана Нирагонго в ДР Конго. Вижте по-долу, в края на програмата.

Закуска. Езерото Киву е идеалният начин да завършим нашето сафари, затова се отправяме се към най-голямото сладководно езеро в Руанда. То е и шестото по големина сладководно езеро на африканския континент. Езерото Киву се намира в Албертинския рифт, който е свързан със западния ръкав на Източноафриканската рифтова долина. Водите на езерото се оттичат в река Русизи, която се влива на юг в езерото Танганайка в Танзания. То е заобиколено от великолепни планини и има дълбоки изумруденозелени води, покриващи площ от 2700 км². Някога забележителен колониален плажен курорт, днес по крайбрежието се редуват стари имения, хотели и модерни барове, идеални за коктейли по залез слънце. Освен за развлечения езерото Киву се ползва и като естествен резервоар за питейна вода за хората в град Гома и някои околни села в териториите Кабаре и Калехе в ДР Конго. Пристигане в хотел, разположен в крайбрежната зона на курортния град Гисени. Обяд. Свободно време за плаж и водни активности. Вечеря. Нощувка.

Закуска. Свободно време до освобождаване на стаите около обяд. Потегляме към крайната ни точка от това пътуване – многоликата столица на Руанда, Кигали Сити, намираща се в центъра на страната и широко известна с това, че е чиста, красива, с добре поддържани улици в сравнение с повечето градове в Африка. Наречен на планина (всъщност хълм), Кигали е търговският и политически център на Руанда. Разходката из центъра ще ви отведе до впечатляващи 5 звездни хотели, ресторанти от висок клас, барове и нощни клубове. Заради модерните структури, чистите улици, безопасността и доброто управление, градът е избиран за домакин на много важни международни конференции. Кигали споделя горчиво-сладки преживявания поради различните мемориални места в памет на геноцида в Руанда от 1994 г. с някои по-оживени места около Кигали, където туристите могат да се докоснат до културата, гостоприемството, красивата природа в града и вкусовете на руандийската кухня. Вечеря. Нощувка.

Закуска. Кигали е бил търговски център (след 1895 г.) по време на германската колониална администрация и се е превърнал в регионален център по време на белгийския колониален период (1919–62 г.). Става столица след обявяването на независимостта на Руанда през 1962 г. В наши дни градът процъфтява – обявен е за най-красивия град в Африка и третият най-зелен град в света. Съществува една любопитна практика „Умуганда“ – всяка последна събота на всеки месец движението се спира за 3 часа и гражданите се събират заедно да почистят града. Кигали е най-тихият, безопасен и чист град с добре поддържана инфраструктурна система в Африка. Дървета поклащат стволове по всички улици, пътищата са красиво проектирани, а сградите са добре организирани, което изненадва всеки гост на града. Кигали печели почетната награда на ООН за местообитания през 2008 г. заради иновативните си сгради, модерния град с множество скулптури, значителното намаляване на престъпността и подобреното събиране на боклука. Докато Кигали и Руанда сега са пример за много от добрите неща в една нова и бързо променяща се Африка, то през 1994 г. тук се случва един от най-лошите геноциди в историята – хиляди тутси в Кигали са убити от бандите хуту и армията на Руанда. Мемориалът на геноцида в Кигали е построен в памет на над 700 000 жертви на геноцида, но и да напомня на хората за извършените зверства, така че никога повече да не се повтарят. Колкото и разстройващо да е посещението на този мемориален център, то ще ви даде представа какво се е случило, като същевременно ще ви помогне да оцените настоящите постижения на страната. От изложбите ще научите за цялостната история на Руанда, нейната колонизация и други фактори, поставили началото на ужасяващото клане. Едно от местата, свързани с тази история е известния хотел Des Milles Collines. Това е хотелът, който беше представен във филма от 2004 г. „Хотел Руанда“, и в който 1268 човека намират убежище по време на геноцида през 1994 г. Не са разрешени обиколки и няма видими дисплеи, които да показват ролята, която е изиграл по време на геноцида. Друго място, което допълва нашата туристиеска обиколка е джамията Кадафи. Това е една впечатляваща структура в район Нямирамбо. Тя не е построена от бившия либийски лидер, но името му се споменава като признание за път, който той е построил, минаващ близо до джамията. Официалното ѝ име е Ислямски културен център и към него има също читалище, училище и клиника, които обслужват хората от Нямирамбо. Свободно време. Вечеря. Трансфер до летището за обратния полет до България.

Излитане в 01:55 часа с полет на Turkish Airlines през Истанбул. Кацане в София в 14:55 часа.

*Възможността за изкачване на вулкана Нирагонго, който е част от национален парк Вирунга в ДР Конго ще е възможно единствено, ако паркът отвори отново за посещение от туристи. Нощувката на езерото Киву ще отпадне за тези, които биха се включили в тази екскурзия. Изкчването отнема около 6 часа и са необходими добри физически възможности. Нощува се в лагер в подножието на кратера. Допълнително се заплаща входна виза за ДР Конго в размер на 100 $. Издава се на място.