Намибия – цветовете на Африка и там, където пустинята среща океана, ПОТВЪРДЕНА програма, ПОСЛЕДНИ 2 МЕСТА

Излитане в 18:35 часа от летище София с редовен полет на Lufthansa през Франкфурт.

Кацане във Виндхук в 07:05 часа. Посрещане от местен екскурзовод. Нашето пътешествие в Намибия започва като се отправяме на север. Само на 90 км от Виндхук се намира занаятчийски пазар, на който ще направим кратка спирка. Той се намира в оживеното градче Окаханджа, чието име в превод означава „мястото, където две реки се сливат в една“ – това са сезонните реки Окамита и Окаканго. Известен още и с прозвището „градината на Намибия“, Окаханджа играе ролята на главен търговски център в района, както и културно средище на гордите представители на местното племе хереро. Продължаваме към района на Очиваронго и се настаняваме в лоджа. Обяд. След кратка почивка започва усещането за Африка – любезните домакини ще дадат начало на нашето запознанство с Намибия като ни отведат на 2-часово сафари. Очакваме да видим по-голямата част от дивеча, която Очива може да предложи – от малкия спрингбок до големия бял носорог. Ще преминем покрай няколко от 22-та мали водни басейни, а накрая по време на залез слънце ще бъдем отведени до един от хълмовете на частния резерват, където очите ви могат да пируват над прочутите залези на Намибия, докато се наслаждавате на приятна лека вечеря с освежителни напитки. Нощувка.

Закуска. Замисляли ли сте се къде на Земята падат най-много метеорити? А задавали ли сте си някога въпроса кой е най-големият метеорит, падал някога на нашата планета? Отговорите – Намибия и метеоритът Хоба. Възрастта му се определя между 200 и 400 милиона години. Той удря Земята преди около 80 хил. години, но е открит едва през 1920 г. край Гротфонтейн от фермера Якоб Херману. Докато разорава една от нивите си, той се натъква на 66-тонния къс желязо с дължина около 3 метра. Въпреки размерите си, Хоба не е образувал гигантски кратер, тъй като учените смятат, че е паднал под малък ъгъл и е бил значително забавен от земната атмосфера. Една от особеностите на железния метеорит е, че той има две плоски повърхности. През годините ерозионните процеси и кражбите на парчета от повърхността му постепенно намаляват общото му тегло до около 60 тона. Това е наложило през 1955 година Хоба да бъде обявен за национален паметник на Намибия, а през 1988 година е създаден туристически център на оригиналното място, където е намерен и ежегодно хиляди хора, част от които ще бъдем и ние, пристигат за да видят, докоснат и снимат най-големия метеорит на планетата, който наред с това е и най-голямото по размери естествено формирование от желязо, откривано до момента. След срещата с това късче от Космоса продължаваме към т.нар. „Златен Триъгълник“, в центъра на който се издигат планината Отави, заобиколени от градовете Отави, Цумеб и Грутфонтейн. Обяд по пътя. Типичният пейзаж тук се отличава със златист пъзел от плантации, впечатляващии доломити и подземни езера. Всъщност най-голямото подземно пещерно езеро в света се намира именно тук – в откритата през 1986 г. пещера Драконово дихание (наречена така заради парата, която излиза от входа ѝ). Настаняване в природния резерват Гауб, най-голяма атракция на който са белите носорози. Вечеря. Нощувка.

Закуска. Нашето пъетешествие продължава като се отправяме към Северна Намибия, а по пътя ще направим и почивка за обяд. На границата с Ангола, на брега на река Каванго (известна и като Окаванго) се намира градчето Рунду, което служи като столица на източния регион Каванго – значително по-зелен и от останалата част на Намибия. Река Каванго извира от Анголските възвишения под името Кубанго и образува естествена граница между Намибия и Ангола в протежение на близо 400 км. Рунду е известен с местния пазар на дърворезби и е чудесна спирка за зареждане за онези, които се отправят към изумителната ивица Каприви, както и отлична база, от която да разгледате великолепните райони около зрелищната река Окаванго, която е уникална с това, че е единствената непресъхваща река в Африка, която тече на югоизток, без да достига океана. Преминавайки повече от 1600 километра, тя се разлива в безкрайните пясъци на пустинята Калахари, образувайки необикновената делта на Окаванго в Ботсвана. На 200 км от Рунду се намира малкото селище Дивунду, живописно разположено на бреговете на река Каванаго. Настаняваме се тук с прекрасна гледка към Национален парк Бвабвата (паркът е основан през 2007 г. със защитена зона от над 6 000 кв.км, оформен от сливането на давата национални парка Каприви и Махангу). Пулсът на живот в Каванго тупти с ритъма на реката. Хипопотамите и крокодилите са обичайна гледка в реката, а сухият сезон е най-благоприятният за наблюдаване на дивеча. Огромни стада от слонове се събират по бреговете на река Окаванго, а освен тях често можем да видим и лъвове, биволи, африкански диви кучета, рядко срещаните антилопи – черна, конска, бушбок, голяма редунка и сасаби (лиророга антилопа). Районът е дом на приблизително 430 вида птици, с над 20 ендемични или полуендемични видове, включително жълтата стърчиопашка, менгушавия жерав, големия бекас и др. Вечеря. Нощувка.

Закуска. Ще трябва да станем рано, тъй като предстои един вълнуващ ден, посветен на сафари в парка и круиз по река Окаванго. Паркът на биволите се намира от източната страна на река Окаванго. Площта му е 629 km² и принадлежи към обявения през 2007 г. национален парк Бвабвата. Паркът е дом на много дивеч. Посетителите ще намерят големи концентрации на слонове, биволи, но също така – и това е специално за Парка на биволите – големи стада от черни и конски антилопи. Често се срещат брадавичести свине, куду, импали, редунки (вид дребни водни кози), защитения вид антилопи личи и разбира се хипопотами и крокодили. Хищниците, които посещават парка са лъв и леопард. Следва обяд и кратка почивка. Круизът по река Окаванго също не отстъпва по зрелищност и ще нахрани сетивата нии със спектакъла на дивата природа. Ще се движим покрай границата на Национален парк Каприви и ще видим големи стада от слонове, хипопотами, крокодили и птици, сред които бяла чапла, а вероятно и раирана сова рибар. Вечеря. Нощувка.

Закуска. Продължаваме нашето пътуване из Намибия, за да се озовем недалеч от източния вход на Национален парк Етоша – един от най-големите паркове в Африка. Обяд по пътя. Докато Намибия отстъпва на съседните си страни, които могат да предложат гъста дива природа, тя предлага прекрасни възможности за наблюдаване на пустинни видове, както и най-добрия шанс да бъде наблюдаван емблематичния гепард в действие. Без съмнение национален парк Етоша е звездата, а най-доброто време за посещение е по време на сухия сезон (от юли до септември), когато дивата природа се концентрира около малките водни басейни. Прекарваме остатъка от деня в хотела, разположен в саваната, където гостите могат да наблюдават съвсем отблизо естествения ритъм на дивия живот. Вечеря. Нощувка.

Закуска. Според някои етимолози името на парка Етоша означава „голямо бяло място“ на езика на местното племе овамбо. Някога на мястото, на което днес се намира Етоша, е имало огромен воден басейн, обхващащ цялата делта на Окаванго в Ботсвана и множество малки и големи езера, оформяйки най-голямото в световен мащаб езеро. Още преди милиони години обаче реките, които са го захранвали са пресъхнали поради климатичните промени. По този начин се оформила котловината Етоша. В днешно време само реките Екума и Ошигамбо захранват с вода басейна, но това е твърде недостатъчно и местността прилича на огромна бяла пустиня. Заради голямото разнообразие от животни, които идват тук, когато се оформят вирове, територия с площ от 22 275 кв. км. е обявена за Национален парк Етоша. Още преди това, по времето когато Намибия е била известна като германската колония Югозападна Африка, територия, заемаща огромната площ от 100 000 кв. км, е била провъзгласена за ловен резерват. За времето си той е бил най-големия в света. След промените в страната правителството на Намибия стеснява границите на тази територия с цел освобождаване на жилищни площи за местните племена. Частният резерват Онгава, който се намира на южната граница на Национален парк Етоша предлага много места за настаняване с изглед към живописни пейзажи, изпъстрени с изобилие от диви животни. До националния парк стигаме през южния вход на портата на Андерсон. Нашето сафари през Етоша с включен обяд представлява търсене на хищници, равнинни диви животни, влечуги и птици. Сафарито се провежда в превозни средства, създадени по поръчка с подвижен покрив и големи отварящи се прозорци, за да се увеличат максимално възможностите за снимане. В зависимост от сезона, сафаритата се извършват по различни маршрути, но най-често се съсредоточават около водните басейни, пръснати из саваната, където ще видим разнообразие от диви животни, които идват да поплуват и да утолят жажадата си – зебри, жирафи, леопарди, лъвове, носорози, диви кучета и антилопи и др. Денят ни ще завърши в южната част на Етоша, близо до лагера Окаукуеджо („място за жени” на езика на племето овамбо) и до портата Андерсон. Ще имаме възможност да се любуваме на заобикалящия пейзаж и на едни от най-впечатляащите залези, каквито несъмнено са африканските. Вечеря. Нощувка.

Закуска. Отпътуваме към Дамараленд – обширен пустинен район, известен и с едни от най-красивите пейзажи в Намибия, където ни очакват драматични гледки, а е възможно и да зърнем редкия пустинен слон, който успешно се е адаптирал към специфичните условия. В тази част на Намибия живее едно поразително племе, което само допреди няколко години е било потънало в забрава. Трудно достъпни за туристи, далеч от амбициите на цивилизования свят, хората от племето химба са полуномади и нямат друга грижа, освен да оцелеят по най-естествения за тях начин. Жителите на това интересно африканско племе се препитават от животновъдство. Когато в редки и особени случаи продават този добитък, химба се сдобиват с малко пари. Е, и зачестилите гости, каквито ще бъдем и ние в селището Омапа, все пак понякога купуват дребни сувенири и тогава те отиват в града – за царевично брашно, захар, малко лакомства за децата. Жените от племето са едни от най-красивите в Африка, носят малко дрехи дори и през зимата, покриват телата и лицата си със смес от различни масла и вулканична охра. Червеното е идеал в представите на химба – това е цветът на кръвта, на живота, както и на земята – безплодната пустиня. Докато някои изследователи твърдят, че жените така пазят кожата си от слънцето, други считат, че продуктът за мазане има хигиенична цел и пази представителките на нежния пол от насекоми. Химба отдават голямо значение на прическата, облеклото и украшенията. Щом навършат 14 години, момичетата вече са готови да се омъжат и затова сплитат косите си на множество плитчици, които почти изцяло закриват лицата им. При омъжените жени прическата е същата, но лицето е открито. Косите са придържани от сложно украшение, направено от кожа. Въпреки че земите им постоянно са застрашени от модерния свят, химба продължават да водят традиционния си начин на живот, който е останал непроменен от поколения. Продължаваме към района на Твифелфонтейн, а по пътя ще направим имаме и обяд. Настаняваме се в лоджа. Вечеря. Нощувка.

Закуска. Няколко са забележителните места в Дамараленд, които заслужават внимание, но ние сме включили две от най-емблематичните. Най-напред се озоваваме на едно място, известно със скалните си рисунки – Твифелфонтейн или UI-aes. През 2004 г. то попада в списъка на ЮНЕСКО, тъй като се отличава с една от най-големите концентрации на петроглифи, т.е. скални гравюри в Африка. Повечето от тези добре запазени гравюри изобразяват животни, като щрауси, жирафи, черни носорози (каквито тук днес не се срещат), както и рисунки на хора и животни с мотиви на човешки фигури. Обектите датират от късната каменна ера. Мястото обхваща последователен, обширен и висококачествен запис на ритуални практики, свързани с общности на ловци-събирачи в тази част на Южна Африка в продължение на поне 2000 години. Всички скални гравюри и скални рисунки са без съмнение автентични произведения на ловците-събирачи, които са живели в региона много преди наплива на дамарски скотовъди и европейски колониалисти. Обстановката също е автентична, тъй като освен един малък гравиран панел, който е бил изнесен в Националния музей във Виндхук в началото на 20-ти век, други панели не са премествани или пренареждани. Обяд. Продължаваме към района на Шпицкоппе – „каменната торба” в пустинята. Заради отличителната си форма често го наричат „Африканския Матерхорн”. Преди около 120 милиона години вулкан избухва на територията на съвременна Намибия, разхвърляйки огромни гранитни блокове. Оттогава цялото околно пространство се е превърнало в пустиня с малки дюни, а над него с острите си върхове се издигат само гранитни планини. Нарекли това място Шпицкуппе, което от немски език се превежда като островърхи куполи. Факт е, че има няколко емблематични места и точки, които фотографите по целия свят толкова обичат. Докато се разхождаме между странните червени гранити, ще попаднем на лъвската скала, слонската скала, както и на скалите на динозаврите и на носорозите. И разбира се, нито едно пътуване до Шпицкоппе не би било пълно без миг, прекаран в Скалната арка. Това емблематично скално формирование все по-често се появява като фон в много филми, през годините стана обект на безброй фотографии и неизменно попада в пътеводителите. Всъщност Шпицкопе се състои от две отделни планини: Малкият Шпицкопе с височина 1584 метра и Големият Шпицкопе, висок 1728 м, недалеч от който е друго скално образувание – Захарната глава. На запад са т. нар. планини Понток. Те получават името си от кръглите колиби, построени от местните племена, на чийто език понток означава именно кръгла колиба. В района на Шпицкоппе можем да открием много примери за пещерни рисунки на бушмените (досега са открити най-малко 37), за които се смята, че датират от 2000-4000 години. По-голямата част от тях са именно между планините Понток, в едно забележително място – пещерата Рая на бушмените, считана за една от най-добрите колекции на скално изкуство в Намибия. Тази пещера е позната на европейците от началото на 20 век. За съжаление някои от тези рисунки днес са силно повредени поради вандализъм. Скалните рисунки в пещерата Рая на бушменитеса обявени за национален паметник през юли 1954 г. Нощувка в района на Шпицкопе. Вечеря. Нощувка.

Закуска. Отпътуваме към атлантическото крайбрежие на Намибия, за да се срещнем с една от най-големите популации от тюлени. На мястото, наречено Кейп Крос изпъват снага 80 000 до 100 000 тюлени, които ние ще можем да видим в естествената им среда от само 200 м разстояние. Обяд по пътя. Продължаваме към курортния град Свакопмунд, който прилича на немско градче – двуетажно, цветно, уютно. И това не е случайно. Строежът на града е започнат от немските заселници още през 1892 г., когато Намибия е била в състава на Германска Югозападна Африка. Предпочетен е да стане пристанище и основно курорт, най-вече заради прекрасния си климат. На немски език Свакопмунд означава мястото, в което се влива река Свакоп – голяма, но сезонна река. Градът е съхранил изцяло колониалния си вид, а курортната му слава идва от луксозните хотели и горещите минерални извори в неговите околности. Сградите са в северен тип, с бели фасади, прорязани от диагонални черни дървени первази. Кули, балкони, триъгълни знамена и надписи с готически шрифт издават немското начало на града. Германското колониално присъствие продължило едва три десетилетия, но оставило ярък отпечатък, който и сега е забележим. Свободно време. Нощувка.

Закуска. Свободно време за почивка. За този ден сме предвидили възможности за две изключително вълнуващи преживявания: *Панорамен полет над Сосусвлей – море от пясъчни дюни, с прелитане над забранената Диамантена зона, Дългата стена (висока крайбрежна дюна) и др.; *полудневен тур с катамаран от Уолфиш бей за наблюдаване на делфини, морски котки (вид ушат тюлен), китове, пеликани, фламинго и др. Нощувка.

Закуска. Днес започва едно истинско африканско приключение. Отправяме се на юг, а с всеки изминал километър сочната зеленина, акациите и розовите храсти отстъпват пред обагрената във сички нюанси на жълтия, оранжевия и червен цвят земя, което ни дава ясен сигнал, че пред нас е пустинята Намиб – най-старата пустиня на земята, оформила се преди около 55 млн. години, под влиянието на студентото Бенгелско течение на Атлантическия океан. И когато споменаваме пустията, не можем да подминем най-известния представител на флората тук – удивителната и необикновена велвичия – феномен на живота от пустинята Намиб, един от символите на страната, който дори е намерил място и в националния герб. Уникалността на това растение е в стратегията му да оцелява. Листата на велвичията са само две, оформят се още при поникването на растението, широки и жилави, те са разкъсани на множество дълги ленти, които нарастват през целия ѝ живот. Достигат 5-6 метра, като краищата изгниват, създавайки подвеждащото впечатление, че то е мъртво. Установено, че средната възраст на растенията варира между 500 и 600 години, а по-едрите екземпляри достигат възраст от близо 2000 години. Сърцевината, особено на женското растение, се използва за храна от местното племе хереро. Тези пустинни хора наричат велвичията „оняня”, което означава пустинен лук. Твърди се, че е много вкусно в сурово състояние или опечено в жар. Велвичията е често срещана в своя хабитат. Не е застрашена от изчезване и дори не е рядкост, но поради своята уникалност е защитен от закона вид. А ние ще я срещнем по пътя ни. Следобяд пристигаме в Сесрием – официалната врата към пустинята. Това селище е възникнало заради националния парк Намиб Науклуфт, a той със своите 50 хил. кв. км не само е най-големият в Намибия, но и сред първите пет в света. Оттук на север започват гранитните планини Науклуфт, а на запад – дюните на Сосусвлей (обект на ЮНЕСКО). След като се настаним и след кратка почивка ще псоетим каньона Сесрием – един от каньоните в Намибия наред с Фиш Ривър, Куисеб и Гауб. Размерите на каньона са далеч по-малки от тези на знаменития Фиш Ривър, който може да си съперничи само с американския Гранд Каньон, но Сесрием също не остава встрани и си получава своя дял от туристите. Тук той е втората най-голяма забележителност след дюните. Сесрием се е образувал под въздействието на неголямата река Цаучаб, за която се твърди, че преди хиляди години се е вливала в Атлантическия океан. Но с настъпването на дюните от пустинята Намиб тя постепенно се затлачила, за да се стигне до сегашното положение, когато се губи някъде из платото Сосусвлей. Реката напълва коритото си само един месец в годината, а в останалото време почти напълно пресъхва. Дължината на каньона достига 1 км, а дълбочината – 30 местра, като това прави спускането в него леко. Названието на каньона в превод от африкаанс означава „шест кожени въжета”, дадено от заселниците, които трябвало да съединят шест такива въжета, за да може спусканото от тях ведро за вода да достигне дъното на каньона. Връщане в Сесрием, където ще се отпуснем и неусетно ще попаднем в прегръдките на звездното небе. Почти целогодишно ясното небе на пустинята Намиб гарантира едно от най-тъмните нощни небеса в света. Ето защо и блясъкът му с блещукащите звезди ще е наистина вълшебно изживяване, а ние вече знаем, че изпращането на стария и посрещането на новия ден са най-впечатляващи в Африка. Вечеря. Нощувка.

Закуска. Рано сутринта се отправяме към мястото, което дори въображението би се затруднило да обрисува. Пожълтялата пълзяща зеленина се редува с малки и големи туфи, по които съхнат капки от сутрешната роса. Картината постепенно добива извънземен характер – от двете страни на пътя се зареждат огромни дюни с извити остри ръбове и върхове – червени, изящни, красиви, които приличат на пирамиди, отразени в криви огледала. Наоколо господстват пет основни цвята – пустинята си е присвоила червения, оранжевия, жълтия и сивия, а синия е оставила великодушно на небето. Неусетно се озоваваме в подножието на най-красивата и прочута дюна в Намиб, а вероятно и в целия свят – Дюна №45. Нарича се така, защото се намира на 45-ия километър от Сесрием. Тя е и една от малкото, разрешени за катерене. Главните художници тук са вятърът и слънцето, които всеки ден и час аранжират посвоему формите на дюните и си играят със светлините и сенките. Недалеч се намира Дедвлей – малка пустиня от бяла глина, разположена до соленото плато на Сосусвлей, а двете попадат в територията на Националния парк Намиб Науклуфт. Влей е дума на африкаанс за типичните плата в южната част на Африка, заливани от вода – нещо средно между езеро и блато. Дед на английски означава мъртъв, а сосус на езика на племената нама означава „без изход“. Така че… запознайте се с Платото без изход и Мъртвото блато. Замръзнали във времето под палещото намибийско слънце, черни стволове на мъртви акации контрастират върху бялата глина, а силуетите им формират своите древни извивки на фона на червените дюни под наситено синьо небе. За фотографите Дедвлей ще е любов от пръв поглед. Възрастта на дюните в Намиб според геолозите е около 5 млн. години, а червеният им цвят се дължи на желязото, съдържащо се в пясъка. Те са официално признати за най-високите в света и са прецизно номерирани и наименувани, а най-високата в Сосусвлей е „Големият татко” – извисява се на цели 325 метра (все пак първенецът в света е Дюна №7 – 383 м)! Платото Дедвлей остава откъснато, след като до него вече не достигат водите на Цаучаб. Промяната на климата по тези места е настъпила преди около 900 години. Оттогава пясъчните дюни, които се намират само на 50 км от океана, бавно и трайно обсадили влажната долина и в нея всичко започнало постепенно да умира. Трайният сух въздух не позволявал на дърветата да се разпаднат или вкаменят и те бавно добивали днешния си вид, който несъмнено предлага едни от най-зрелищните пейзажи в света. Фауната в Сосусвлей е сравнително богата. Учудващо, но към суровите условия на намибийската пустиня са се приспособили бръмбари, пустинни плъхове, щрауси, антилопите орикс, някои растения. Повечето от видовете са ендемични, адаптирани към специфичните условия на Намиб, едно от които е нара – уникално растение, виреещо в Сосусвлей, чиято вътрешност е много вкусна, а за местните от племето топнаара то е най-важното в живота им и е елемент от фолклора им. И когато споменаваме ендемити, не можем да подминем най-известния представител на флората тук – удивителната и необикновена велвичия – феномен на живота от пустинята Намиб, един от символите на страната, който дори е намерил място и в националния герб. Уникалността на това растение е в стратегията му да оцелява. Листата на велвичията са само две, оформят се още при поникването на растението, широки и жилави, те са разкъсани на множество дълги ленти, които нарастват през целия ѝ живот. Достигат 5-6 метра, като краищата изгниват, създавайки подвеждащото впечатление, че то е мъртво. Установено, че средната възраст на растенията варира между 500 и 600 години, а по-едрите екземпляри достигат възраст от близо 2000 години. Сърцевината, особено на женското растение, се използва за храна от местното племе хереро. Тези пустинни хора наричат велвичията „оняня”, което означава пустинен лук. Твърди се, че е много вкусно в сурово състояние или опечено в жар. Велвичията е често срещана в своя хабитат. Не е застрашена от изчезване и дори не е рядкост, но поради своята уникалност е защитен от закона вид. А ние ще я срещнем по пътя ни обратно към Виндхук. Пристигане в намибийската столица. Настаняване в хотел. Вечеря. Нощувка.

Закуска. В Намибия не само залезите, но и изгревите могат да поднасят зрелище за сетивата. Ако вчера сте изпратили (или не сте…) слънцето зад хоризонта от върха на дюна, днес можете да го посрещнете по един незабравим начин – с *полет с балон. Наблюдаването на невероятния изгрев над този великолепен пейзаж от безшумен балон с горещ въздух е изживяване за цял живот, което няма да забраите. При кацането обратно на земята ви посрещат със закуска с шампанско в стил „Out Of Africa“, поднесена буквално насред нищото. Казваме на това пленително място „до нови срещи“ и се отправяме обратно към намибийската столица, а по пътя ще направим и кратък престой за обяд. След пристигане се настаняваме. Отдаваме се на заслужена почивка докато се опитваме да подредим съвсем пресните спомени от срещите с невероятната и разнообразна природа на Намибия. Нощувка.

Закуска. Последният ни ден ще отедлим и време на столицата и най-голям град в Намибия. Виндхук прави впечатление на голям, зелен, с прави улици и европейска архитектура. Но… все пак сме в Африка и това се забелязва по палмите и франджипановите дървета, чиито върхове често се огъват от местния вятър, който най-вероятно е дал името на намибийската столица – и на немски, и на африкаанс Виндхук се превежда като „ветровит ъгъл”. Съвременен, космополитен и скъп, градът е пълен с кафенета, модни бутици, магазини, ресторанти и хотели с нощни клубове, дискотеки и паметници и исторически сгради, напомнящи някогашното немско присъствие в страната. Една от тях е Лютеранската църква (1910 г., известна първоначално като Църквата на мира), строена от архитекта Готлиб Редекер след войните (1904-1908), водени между германците и местните племена койкой, хереро и овамба. Сред новите забележителности на Виндхук е разположения на хълм Мемориален музей на независимостта със стауята на първия президент на независима Намибия – Сам Нуйома. Сградата е открита на 21.03.2014 г. – датата, на която е отбелязана 24-годишнината от обявяването на независимостта на страната. Тя е с необичаен дизайн, построена от севернокорейци, и ако се качите на външния ѝ остъклен асансьор пред вас ще се открие прекрасна панорама към града. Продължаваме към Старата крепост (Алте Фесте), най-старата запзена постройка във Виндхук, построена от германците, за да служи за щаб на немските колониални военни сили, като за нея са избрали място, което е трябвало да бъде буферна зона между племената нама и хереро. Към творенията на Готлиб Редекер в неокласически стил добавяме и сградата на Парламента, носеща името Тинтенпаласт (мастиления дворец). Ще се разходим из търговския център на града, където ще попаднем на един фонтан, какъвто няма да видите на друго място. Това е фонтанът Гибеон – уникална скулптурна композиция от истински метеорити, част от прочутия метеоритен дъжд Гибеон, паднал преди 600 млн. години. Освобождаване на стаите. Свободно време до трансфера към летището за обратния полет до България. Излитане в 19:00 часа с полет на Lufthansa през Франкфурт.

Кацане на летище София в 11:15 часа.