Екскурзия до Япония – сред нежните багри на пролетта, богата обиколна програма с водач на български, РАННИ ЗАПИСВАНИЯ до 31.10.

Излитане в 18:45 часа от летище София с редовен полет на А/К LOT. Кацане във Варшава в 19:40 часа. Излитане от Варшава за Токио в 22:50 часа.

Кацане в Токио на летище Нарита в 18:50 часа. Посрещане от местен екскурзовод. Трансфер до хотела и настаняване. Нощувка.

Закуска. Започва нашето приключение в страната на изгряващото слънце и какво по-добро начало от това да попаднем в „земята на цветята” – крайморския парк Хитачи. Върху площ от 3,5 хектара той събира в живописни картини по хълмовете и поляните на местността някои от най-прелестните представители на природната флора. Многобройните му алеи се кръстосват и вият от край до край, за да се пресекат на върха на хълма Михараши но Ока. Подобно на хамелеон, всеки сезон паркът придобива различен, но винаги въздействащ на очите и сетивата колоритен облик. Най-голямото събитие в годината обаче си остава „Хармония и немофили”, когато през месеците април и май хълмът се покрива със син килим – 4,5 милиона немофили разцъфват и правят повърхността да изглежда като безкраен океан. Да не забравяме и 170-те вида лалета в градината Тамаго но Мори, а също и толкова великолепните милиони нарциси в градината Суисен, цъфтящи насред благоуханни борови гори. Отправяме се към Национален парк Никко (ЮНЕСКО), където продължават нашите срещи с природата. В подножието на вулкана Нантай, там където лава е преградила река Акаива, се е образувало най-голямото езеро в парка – Чузенджи. В него се влива река Ю, чието начало дава изключително красивия водопад Юдаки. Настаняваме се в хотел в градчето Никко. Настаняваме се в хотел в градчето Никко. Вечеря. Нощувка.

Закуска. Една японска поговорка гласи „Ако не си видял Никко, ти не знаеш какво е кекко”. На японски „кекко” означава великолепно, прекрасно, а самото име Никко се превежда като „слънчев блясък”. Национален парк Никко е едно от най-старите религиозни места в Япония, център за поклонение на последователите на шинтоизма и будизма. Тук светилищата и храмовете са признати от ЮНЕСКО за световно културно наследство. Едно от тези места е храмовият комплекс Тошогу, построен от шогуна Токугава Иеясу – основателя на могъщия Шогунат Токугава, който управлявал Япония в продължение на 250 години – време, през което цари стабилност, процъфтява японската култура – бойните изкуства, философията, литературата и чаената церемония. За разлика от обичайния за японските храмове изчистен стил, тук сградите са декорирани с ярки цветове, богато обагрени сложни дърворезби, гарнирани с блестяща позлата. Най-много поклонници и туристи се тълпят пред сградата, на която чрез фигури на мъдри маймунки е илюстрирана световноизвестната идейна позиция „не виждам нищо лошо, не чувам нищо лошо, не говоря нищо лошо”. Към храмовете водят тории – външни декоративни портали, характерни за традиционната японска архитектура, които символизират прехода и границата между светското и свещеното пространство. Мостът Шинкьо („свещеният мост”), част от светилището Футтарасан, е една от основните забележителности в Никко. Смятан е за един от най-красивите мостове в цяла Япония заради неговата семпла елегантност, контрастираща с живописното ждрело на реката, зелените хълмове и бързата вода. След разказите от парченца история, които са ни доближили до японската душевност, ще продължим да „разлистваме” японското светоусещане. Намираме го като израз в приказния парк Ашикага – с площ 8,2 хектара той демонстрира необикновени ландшафтни решения. Божествена е красотата му през пролетта, когато цъфтят хиляди глицинии – кралиците на парка. Тогава въздухът в парка се изпълва с вълшебен меден аромат, а дългите цветове образуват истински водопад от бели, виолетови, сини, розови и жълти каскади. За тях са построени специални съоръжения, които засилват ефекта от великолепното зрелище, като например 80-метровия тунел от глицинии, наречен „Път на щастието”, по който се преливат като дъга изумително красиви и нежни багри. Приказният цветен тунел е ярък пример за японското възприятие на красотата и архитектурата. И когато говорим за преклонението на японците към природата, не можем да подминем едно живо изкуство, на което те са отдадени от векове с онзи типичен за тях плам – сдържано, търпеливо, усърдно те създават миниатюрно съвършенство – бонсай. Недалеч от парка Ашикага през 2010 г. е открит Музея на изкуствата „Омия Бонсай“ – първият музей, посветен на това изкуство. Той се гордее с колекция от повече от 120 бонсай шедьоври, създадени чрез умелата работа и естетическото чувство на майсторите. Музеят се намира в едноименното селище, където спокойната атмосфера е запазена от времето, когато то е основано. Продължаваме към Токио, където ще се настаним за следващите 2 нощувки. Вечеря. Нощувка.

Закуска. Казват, че Токио е място, където останалата част от света отива, за да си представи как ще изглежда бъдещето. Огромен, жив и забързан, Токио все пак запазва японските традиции. На това място, в обширната низина Канто, преди близо 1000 години изниква малко рибарско селище с името Едо („устие”). През 17 в. Едо става седалище на могъщите шогуни Токугава, а столица на Япония – едва през 1868 г., когато императорът се преместил от Киото в Едо и за целта преименувал града на Токио („източна столица”). Тогава започва реформата на император Мейджи, когато шогунатът бил премахнат и Япония започва да се отваря за света. До смъртта му през 1912 г. този период е известен като „Епохата Мейджи”. Един от най-старите квартали – Асакуса, наричан „оазис от старо Едо”, е мястото, където големите светещи витрини отстъпват пред храмовете и си спомняме, че Япония освен модерна и динамична, е и страна с богата и древна култура. От времето на войнствените самураи, на острите мечове, на изящните гейши, на чаените церемонии, в квартала са останали старите храмове, един от които е завършеният през 645 г. Сенсо-джи, известен още като храма Каннон, посветен на будистката богиня на милосърдието. Той е най-старият и прочут будистки комплекс, със своите сложно орнаментирани портали, зали и пагоди, разположени сред паркове и градини. За да влезем в двора на храма, където ни очакват основната сграда и пететажната пагода (55 м), преминаваме през двете порти Каминаримон (Вратата на гръмотевиците) и Хозомон (Вратата на съкровищницата), свързани чрез малката пъстра уличка Накамисе – една от най-старите търговски улици в Япония. Продължаваме нашата разходка из стария квартал покрай Императорския дворец, построен на мястото на бившия замък Едо. Той е резиденцията на японското императорско семейство. Дворцовият комплекс е ограден от крепостана стена, заобиколена от широк ров, пълен с вода, над който е построен моста Ниджубаши (Двойният мост), където е императорският караул. Отправяме се към оживения район Ропонги, където се издигат три от най-високите сгради в Токио, сред които е известната Токио Тауър (копие на Айфеловата кула, висока 333 м). Ще спрем за фото пауза пред този символ на възраждането на страната като световна икономическа сила. Днешната ни обиколка ще завърши на улица Гинза – луксозният център на модата, дом на Сони Билдинг – сградата, прочула са като витрина на авангардните технологии, най-многолюдната и най-ярката токийска улица, където търговците с поклон и усмивки карат чужденеца да се чувства царска особа. Свободно време, което може да посветите на света на небостъргачите. В съседния квартал Шибуя са възникнали много течения в японската мода и тенденции в развлеченията. Изключителен колорит придава и най-оживеното кръстовище в света „Хачико”. Улиците на Шинджуку са олицетворение на представата ни за Токио – билбордове, неонови светлини и най-високите небостъргачи в Япония. А отскоро в квартал Симуда има и нова атракция – завършената през 2012 г. кула „Небесно дърво“, която със своите 634 м е най-високата кула в света. Небесно дърво ни предлага панорама от 21-ви век. Какво ли ще можем да видим след още 200 години? Такива са футуристичните мечти, на които ни навежда този град. Вечеря. Нощувка.

Закуска. Отпътуваме за младия град Йокохама – морският портал на Япония към света. Днес трудно можем да кажем къде свършва Токио и къде започва Йокохама – така са се сраснали двете селища, които заедно образуват агломерацията Кейхан. Съществувал дълги години като малко рибарско селище, големият бум за Йокохама започва през 1854 г., когато е подписан договор за откриване на пристанище Йокохама за външна търговия. Грандиозна е гледката на района Минато Мирай (Пристанище на бъдещето). Сред многобройните високи сгради тук доминираща е Лендмарк Тауър (без влизане) – втората най-висока сграда и четвъртата по височина структура в Япония. Вътре е конструиран и най-бързият асансьор в света, включен в книгата на рекордите на Гинес. Асансьорът се движи със скорост 750 метра в минута, а разстоянието до 273-тия метър се стига за малко над 20 секунди. Гледката е повече от внушителна и завладяваща. На горните етажи на небостъргача е Роял Парк Йокохама с прекрасна гледка към пристанището и невероятна галерия – Скай Гардън (Небесна градина). Ще видим и удивително красивия мост Хoнмоку-Дайкоку (860 м), често сравняван с моста Голдън Гейт в Сан Франциско. Йокохама е модерен метрополис, който има какво още да ни покаже, но ние ще посветим останалата част от деня на среща с величествената природа на Япония. Обожаваната Фуджи-яма („яма” означава планина) за японците е нещо като Балкана за нас, българите. Елегантният конус на Фуджи, както и изгревът на слънцето са знаменитите символи на Япония. Предполага се, че името Фуджи идва от името на богинята на огъня Фучи, а японците я наричат Фуджи-сан – господин Фуджи – обръщение към планината, изразяващо преклонение като към най-уважаван човек. Със своята височина от 3776 м угасналият вулкан е най-високият връх в Япония. Районът около вулкана е част от националния парк „Фуджи – Хаконе – Изу”. Фуджи е планина, благословена с кристално чисти води и минерални извори. На северния склон на върха се намира очарователната местност на петте езера на Фуджи – Кавагучи, Мотосу, Сайко, Шоджи и Яманака. В древността потоци от лава от вулканично изригване на планината са станали причината за образуването на езерата. Настаняване в хотел в района на езерото Кавагучи. Вечеря. Нощувка.

Закуска. Началото на денят ни ще е посветен на пейзажите, които се откриват от подножието към Фуджи и от изкачването към планината. Особено красива е гледката към Фуджи откъм езерото Кавагучи, което е най-известното от петте и често негови снимки са използвани за плакати и реклами. Фуджи се счита не само за уникално творение на природата, но и заема важно място в религията на будистите. Много митове и легенди са свързани с планината и са я превърнали в център на религиозното мислене. Според тях тя представлява врата към отвъдния свят, а нейният връх е считан за Светилище. Дори според древната японска религия, наречена шинтоизъм, всичко на това възвишение е обитавано от духове и богове. Изкачването до 5-та станция на Фуджи, разположена на 2305 м н. в. (ако метеорологичните условия позволяват) ни дарява с един невероятен и несравним изглед към околностите. Стотици художници и фотографи са го увековечили на своите платна и ленти, а писатели са изразили неговото величие в думи. Но само тези, които са го виждали знаят, че ничия картина или поема не може да предизвика такова удивление и възхищение, каквото човек изпитва когато застане очи в очи с Фуджи. Отправяме се към историческия град Мацумото, част от област Нагано, разположена в източната част на Японските Алпи (включват трите планински вериги Хида, Кисо и Акаиши). Градът е фундаментален за японската култура, защото в него се намира един от най-старите замъци на територията на страната. Замъкът Мацумото е от типа „hirajiro“, което в превод означава „замък в равнината“, а не като типичните за този период замъци, издигани на хълм или в планина. Наричат го Гарвановия замък заради преобладаващия черен цвят по фасадата. Тази крепост, считана за една от трите най-съвършени в Япония, е оградена с голям защитен ров. Както повечето японски замъци и този в Мацумото има един таен етаж. Денят ни ще завърши с посещение на една от най-големите японски ферми за уасаби – фермата Дайо. Името ѝ се свързва с местния герой Хачимен Дайо, който е считан за пазител на фермата. За отглеждането на уасаби е необходимо поддържане на изключително чисти условия и затова фермерите осигуряват на всяко растение уасаби кристално чиста вода посредством мрежа от малки потоци, захранвани от планинските води на Северните Алпи. След приятната и освежаваща разходка по алеите между обширните полета и покрай реката, можете да се отбиете в някой от ресторантите или магазините на фермата и да опитате разнообразни продукти с основна съставка уасаби –паста, известните в района нудли соба, колбаси, сосове, бира, сок, шоколад и най-често поръчвания сладолед с уасаби – ще се изненадате от вкуса му. Настаняване в хотел в олимпийската столица на Япония – Нагано. Вечеря. Нощувка.

Закуска. Днес ще започнем с едно необичайно място – Джигокудани или парка на „снежните” маймуни. То е разположено на 850 м над морското равнище, в долината на река Йокою. Паркът се е прославил в цял свят заради интересните си обитатели – японските макаци, които демонстрират оригинално поведение, а именно любовта им към термалните извори. Там те се отпускат в горещата вода и притварят очи от удоволствие. От момента на създаването му Джигокудани започва постепенно да набира популярност като единственото място, на което можете да станете свидетели на описаната гледка. Продължаваме нашето пътешествие към сърцето на Японските Алпи, където ни очаква град Такаяма, разположен край река Миягава. Възникнал на малко възвишение, където се е издигал едноименния замък, през почти 400-годишната си история той е развивал своя култура и традиции, немалка роля за което има изолацията му от останалите райони на Япония. Квартал Санномачи е вълнуващ прозорец към стара Япония, с красиви старинни улици и сгради. Тази впечатляваща атмосфера се допълва от произведенията на местни майстори. Това са изящни дървени лакирани предмети и чудесна керамика. Ще се пренесем в истински автентична атмосфера, запазена в етнографския резерват Хида. Това е един музей под открито небе, където са събрани традиционни японски къщи от последните две столетия. Те впечатляват със своите изчистени форми и са отлично приспособени към обилните снеговалежи, които се задържат с месеци. Селските къщи са построени в характерния за района архитектурен стил гасшо-зукури – дървени къщи, в чиито конструкции изцяло липсват пирони или други метални материали, а специфичните им сламени покриви, стигащи почти до земята дават името на стила – те са като две ръце, сключени за молитва. В тези повече от 30 къщи са изложени предмети на бита, които са били част от живота и културата на планинските фермерски селища. Не можем да подминем и факта, че този регион е известен и с производството си на саке. Всеки, който е любопитен към вкуса на тази оризова напитка, не бива да подминава магазинчетата в централната част на Такаяма, добре разпознаваеми с изрисуваните бъчви пред входовете им. Около град Такаяма има 5 минерални извора, които в Япония се наричат онсен. Онсен заема важна част в японската култура и вероятно няма японец, който не умее да се наслаждава на отпускащото въздействие на горещите води. Нашата нощувка тази вечер също ще бъде в хотел с онсен. Едно е сигурно – сервирано по японски, посещението на подобно място се превръща в незабравимо удоволствие за тялото, сетивата и ума. А подобна комбинация можем да открием на малко места по света, особено изпълнени с толкова внимание и финес. Вечеря. Нощувка.

Закуска. Днес ни предстои може би най-вълнуващата среща по време на нашето пътешествие – тази с „големия древен музей на Япония”, както наричат Киото. Това е град, в който сякаш Япония е събрана на едно място, изумителна крепост на японската традиция. В продължение на 11 века от 12-вековната си история, градът е столица на страната на изгряващото слънце. През 794 г. император Камму преместил императорската резиденция от Нара в Киото. До 1185 г. градът носи името Хейан-кио („столицата на спокойствието и мира”), след което е бил наричан с различни имена – Мияко („императорска столица”), Сайкио („западната столица”) и най-накрая Киото („главен град”). През 1868 г. императорската резиденция е преместена в Едо (днешно Токио). В града има 17 обекта от списъка на световното наследство на ЮНЕСКО, а 1/5 от историко-архитектурните паметници са обявени за национални съкровища на Япония. Сърцевината на забележителностите в Киото са близо 2000 храма (400 шинтоистки и 1600 будистки) и будистки пагоди, множество дворци и паркове. Първата ни спирка ще бъде един от най-обичаните будистки храмове в Япония – Кийомидзу. Основан e през 780 г. в гористите хълмове на източно Киото, при водопада Отова, с който е свързано името му – храма на Чистата вода. Кацнал, привидно несигурно, на стръмен склон, той ни дарява с прекрасен изглед към града. Надвисналите дървени греди са истинско архитектурно чудо и затова, неслучайно, този храм се числи към най-ценните национални съкровища. Продължаваме към южно Киото, където се намира Фушими Инари – едно от най-старите ( 711 г.), най-важни и най-почитани шинтоистки светилища. Известно е с хилядите си яркооранжеви тории, които са разположени в мрежа от пътеки зад основните му сгради. Пътеките водят към залесената гора на свещения хълм Инари, който принадлежи към храма. Фушими Инари е най-важният от няколкото хиляди светилища посветени на Инари – шинтоисткия бог на ориза. Лисиците се смятат за вестоносци на Инари, което е причината да има много статуи на лисици в района на светилището. Свободно време. Вечеря. Нощувка.

Закуска. Днешният ни ден ще бъде посветен на два от емблематичните храма на Киото. Ще започнем с Кинкакуджи (Златния павилион) – Дзен будистки храм в подножието на северните планини (Китаяма), чиито последни 2 етажа са изцяло покрити със злато. Построен е като отглас на екстравагантната култура Китаяма, която се е развивала сред богатите аристократични кръгове на Киото по онова време. Всеки етаж представя различен архитектурен стил, а градините му са с оригиналния дизайн. Храмът служи като вдъхновение за изграждането на Гинкакуджи (Сребърния павилион) в подножието на източните планини (Хигашияма). Продължаваме с посещение на едно от най-забележителните места в Киото – прочутата философска градина при храма Рьоанджи, създадена през втората половина на 15 в. в стил „сух пейзаж”. В нея на площ от 100 кв. м са подредени 15 черни камъка, подобно на острови в морето. Където и да застане човек, вижда 14 камъка и един винаги остава скрит от погледа му. Философът е искал да покаже, че не всичко в света е подвластно на нашите сетива, че от нашия взор могат да убегнат много неща, че един колектив има предимства, защото вижда всички камъни. Завършваме нашата обиколка като се отправяме към западния квартал на Киото – Арашияма, известен с впечатляващата бамбукова гора Сагано – една от най-големите забележителности на Япония. Японците изпитват особена почит към бамбука. В тяхната култура той е символ на благополучие, мир и дълголетие и олицетворява мъжката воля и непоклатимост. Днес е голяма рядкост да видим бамбукови гори в естественото им състояние, каквато е Сагано. Наскоро тя бе включена в топ 100 звукови пейзажи на Япония и неслучайно – повеите на вятъра карат стеблата да скърцат мистериозно, листата да се раздвижват в истински театър на сенките и гората да изглежда магическа, сякаш оживява. Свободно време. Вечеря. Нощувка.

Закуска. За разлика от Златния павилион, Сребърният павилион никога не е бил покрит със сребро. Смята се, че името му е дадено като контраст на изградения век по-рано Кинкакуджи. Друга версия за произхода на името гласи, че лунната светлина, отразяваща се върху тъмната фасада, покрита някога с черен лак, придава сребърен отблясък. Интересна част от комплекса е просторната, педантично поддържана пясъчна градина, известна като „Море от сребърен пясък”, с масивен пясъчен конус, наречен „Платформа за съзерцаване на луната”. Макар че са принадлежали на една и съща фамилия, двата храма (Златния и Сребърния) са напълно различни и то не само по предназначение. Гинкакуджи се превръща в център на модерна култура, позната като културата Хигашияма, която оказва влияние върху цялата страна, а едно от изкуствата, които се развивали и усъвършенствали по това време е чаената церемония, на която ние ще посветим останалата част от днешната ни програма. В нея взимат участие пет сетива – зрение, осезание, обоняние, слух и вкус. Японците наричат церемонията „тядо” – „тя” означава чай и „до” – път, т.е. „път към чая”. Множеството процедури на чаената церемония изискват години на обучение за достигане на майсторство, както и владеене на широка гама умения. Прецизността при сервиране на чая създава удоволствие, а философията на церемонията можем да обобщим така – „пътят на чая е път на спасение чрез красота”. Киото е и градът на гейшите, а квартал Гион е най-известното място с ресторанти и очая (къщи за чай), където гейко (гейша) и майко (ученички на гейша) се изявяват. Гион привлича туристите с високата си концентрация на традиционните мачия (дървени къщи). Свободно време. Вечеря. Нощувка.

Закуска. Днес ще се върнем още по-назад във времето като за целта ще се отправим към класическата японска столица Нара (710 г. – 784 г.), недалеч от която е била построена първата постоянна императорска резиденция. Император Шому (710 г. – 756 г.) бил най-ревностният разпространител на будизма, който превръща Нара в най-важния будистки център в Япония и това намира ясно отражение в храмовия комплекс Тодайджи (Великия източен храм). Император Шому имал амбицията да издигне в столицата Нара статуя на Буда, която да бъде най-голямата в света. С негов указ се повелява събирането на бронз и в 748 г. статуята на великя Буда Дайбуцу била готова. Висока 15 м и тежаща близо 440 т, тя е една от емблематичните и най-големи статуи на Буда в Япония и се намира в главната зала на храма – Дайбуцуден, смятана за най-голямата дървена постройка в света. Малкият храм Касуга е изграден през 768 г. като светилище и днес в него има 300 висящи фенера. Според легендата божеството, на което е посветен храма, дошло в Нара, яздейки елен. Така петнистите елени станали свещен символ на Нара и вече 1000 г. са нейни почетни обитатели. Днес 1100 елени се движат свободно из парка, а японците ги възприемат като жреци от храмовете, като символи на вярващите и поклонниците, а за туристите са една атракция. Продават се специални бисквитки (шика сенбей), с които и вие можете да нахраните елените, а те за благодарност ще ви се поклонят по японски. Продължаваме към големия многовековен град, разположен в една от малкото равнини на Япония, на делтата на река Йодо – Осака. Когато Токио (Едо) е бил рибарско село, Осака е вече многовековен град, познат под името Нанива – една от ранните столици на страната. Дори, когато императорският двор се премества в Нара или Киото, Нанива остава главен търговски транспортен център заради пристанището си Сакай, чрез което страната за първи път се отваря и докосва до света и затова градът е наричан много често „портата на Япония”. Преди да се настаним в хотела ще направим фото пауза пред замъка Осака („Големия хълм”). Построен е през 1586 г. по заповед на Тойотоми Хидейоши сред парк, заобиколен от 12-метров ров, пълен с вода. Днес той е гордостта на местните жители, които, освен че умеят да изразяват почитта си към историята, притежават и необходимите за съвремието завидни търговски таланти, предприемачески дух и икономическа инициативност. Градът е царство на електрониката и на кулинарията. Казват, че в Токио човек харчи парите си за обувки, в Киото – за кимона, а в Осака – за ресторанти. Едно от най-колоритните кътчета на стара Оасака е около улица Дотонбори, където се диктува кулинарната мода в Япония. Тук се надпреварват най-добрите готвачи и най-големите гастрономи. Ние ви препоръчваме да се разходите и до най-красивата улица Мидосуджи, която минава през центъра на Осака, обрамчена от два реда дървета гинко, които със своята нежна зеленина превръщат широката 44 м улица в сенчеста алея. Тя е дълга 4 км и свързва двата основни развлекателни центъра на Осака – Намба и Умеда. Близо до втория, на височина 173 м се издига небостъргачът Умеда Скай, който е изграден от две отделни кули, свързани чрез „плаваща градинска обсерватория”, от която всеки, стигнал до тези висини, е възнаграден от впечатляваща 360-градусова панорама към града, а за по-смелите е предизвикателството „небесна разходка” – открита наблюдателна платформа на покрива на кулите. Погледът улавя и една от най-известните сгради в града – Гейт Тауър, през която преминава една от магистралите. Благодарение на интересната архитектурна мисъл и изпълнение, Умеда Скай е официално обявен за сградата, в която се помещават най-дългите ескалатори. Тя е една от най-интересните сгради на града, и ако имаше състезание по оригиналност, то тя има голям шанс да го спечели. Вечеря. Нощувка.

Закуска. Свободно време, в което ви предлагаме да сложите последния важен щрих към приказката Япония – *полудневна екскурзия до замъка Химеджи – един от трите най-известни замъци в японската история. Заедно със замъка Мацумото и Кумамото, той затваря триъгълника на невероятните архитектурни постижения на цяла една нация. Той е и най-посещаваният и може би най-красив замък (бивш дворцов комплекс, състоящ се от 83 сгради) в Япония. Строежът му започва през 1346 г., като първоначално е представлявал едно укрепление. Два века по-късно то е превърнато в класически замък, а днешния му вид дължим на Икеда Терумаса, който в периода 1601-1609 значително разширява замъка, издига внушителна крепост, оградена от защитен ров, след който следват масивни защитни стени. Един от най-важните елементи на защита от нападения над крепостта, може би и най-известният, е объркващият лабиринт от пътеки, водещи до Централната кула. Главният вход, дворът и външните стени на комплекса са организаирани така, че да принудят врага да се лута дълго в спирали от пътеки без изход. Така стражите ги наблюдавали от кулите и печелели време за реакция. Замъкът никога не е бил нападан, не е засегнат от земетресения и пожари и това го нарежда в списъка на 12-те замъка в Япония, оцеляли в оригиналния си вид до днес. Дворцовият комплекс в крепостта е наричан Замъкът на бялата чапла заради брилянтно белия си екстериор и уникално проектираната архитектура, напомняща птица, разперила криле по време на полет. През 1993 г. Химеджи е един от първите японски обекти, вписани в списъка на ЮНЕСКО за Световното културно наследство.
Връщане в Осака. Свободно време. Трансфер до гара Осака, откъдето ще отпътуваме до Токио с високоскоростния влак от мрежата Шинкансен (вечеря сух пакет във влака). Пристигане в Токио. Трансфер до хотела. Нощувка.

Закуска. Освобождаване на стаите до обяд. Свободно време до часа на трансфера. За онези, които са решили да добавят последния щрих към изживяването Япония предлагаме един *комбиниран тур: парка Шинджуку Гьоен, круиз из Токийския залив с включен обяд и посещение на остров Одайба с наскоро издигнатата скулптура на робота Гъндам (герой от популярно японско аниме). Ще посветим началото на един от прекрасно поддържаните паркове в Токио – Шинджуку Гьоен. Просторните тревни площи на парка, криволичещите пътеки за разходка и спокойната природа осигуряват релаксиращо бягство от натоварения градски център около него. През пролетта Шинджуку Гьоен се превръща в едно от най-посещаваните места в града, където местните се стичат да съзерцават цветовете на разцъфналите сакури – тук е домът на голям брой черешови дървета от повече от дузина различни сортове. От края на март до началото на април повече от 400 дървета соми йошино цъфтят около английската градина, превръщайки тревните площи в едно от най-популярните и приятни места за ханами в Токио. Освен това в парка има множество ранни и късно цъфтящи черешови дървета, които осигуряват удължен сезон за гледане на черешов цвят за тези, които пропуснат основния сезон. Шинджуку Гьоен възниква преди около 200 години като резиденция на уважаван даймьо (феодален господар). През този период различните стилове от древността се синтезират в градините каию, специално създадени за феодалите. Изящни камъни и дървета били използвани за създаването на миниатюрни копия на известни пейзажи. От една градина се преминава в друга, свързани от малки езерца. По-късно е превърната в ботаническа градина, преди да бъде прехвърлена на императорското семейство през 1903 г., което я използва за отдих и забавление на гостите. От началото на периода Мейджи (1868-1912 г.) Западът оказва влияние дори върху традиционното японско градинарско изкуство и именно Шинджуку Гьоен е пример за това влияние. Паркът е почти напълно разрушен по време на Втората световна война, но в крайна сметка е възстановен и отворен отново през 1949 г. като обществен парк. Той се състои от три различни вида градини. Най-старата е традиционна японска пейзажна градина с големи езера, осеяни с острови и мостове. Добре поддържани храсти и дървета заобикалят водата заедно с няколко павилиона и Кю Горьотей (наричан още Тайванският павилион), който е построен по случай сватбата на императора Шова. Другите основни градини на парка включват симетрично подредена, официална френска градина и английска пейзажна градина, включваща широки, открити морави, заобиколени от цъфтящи черешови дървета. Останалата част от парка се състои от гористи площи, тревни площи и няколко структури, включително ресторант, информационен център и художествена галерия. Има и красива оранжерия с много тропически и субтропични цветя. Следва круиз по Токийския залив с включен обяд. От борда на луксозния кораб се откриват едни от най-красивите гледки към града и към футуристичния и най-голям изкуствен остров в залива – Одайба, където ще бъде последната ни спирка за деня. И какъв по-логичен завършек на нашето пътешествие из Япония от това в последния ни ден да срещнем традиция, в каквато се е превърнало японското градинарско изкуство, и футуристичен поглед. Одайба е „град на бъдещето“, своеобразна утопия, начинът, по който японците виждат града на бъдещето. Одайба е град на празника, град на светлините, музиката и забавленията, а от края на 2020 г. е дом и на 18-метровия робот Гъндам (25-тонната фигура е издигната в чест на появилата се в края на 70-те години в Япония анимационна поредица „Гъндам“ за огромни бойни роботи, пилотирани от хора).
Трансфер до летище Нарита за обратния полет до България. Излитане в 22:50 часа.

Кацане във Варшава в 06:05 часа. Излитане от Варшава в 10:45 часа. Кацане в София в 13:50 часа.